НЕ, НЕ МОГА ДА МЪЛЧА

ПРЕДГОВОР

На събитието от 6 декември 2008 г в НДК не бива да гледаме като на обикновен случай в живота на Българския земеделски народен съюз. То бе болестна проява на съюзния организъм.

Ако превратът, замислен за този ден, бе успял, последствията от него биха изменили същността на организационния и идеологичен характер на Българския земеделски народен съюз.

Организационно, в съюзния живот би бил въведен насилственият начин за решаване на въпросите, а се знае, че с викове, безредие, суматоха, каквито бяха създадени от някои членове и значително по-голям брой нечленове при откриването на конгреса в зала № 6 на НДК, творческа и полезна работа не може да се свърши. В такава атмосфера може да се роди само диктат.

Идеологично, последствията биха се изразили със замяната на основния принцип - народовластието или волята на мнозинството - с волята на фюрера. Този стремеж пролича по време на суматохата. Тогава бе скандирано името: „Ненчев, Ненчев, Ненчев". А в залата бе разпространявано и едно картонче, на което от едната страна бе отпечатано името Николай Ненчев, а на другата - „Бъдеще за БЗНС" - фюрер? - бъдеще на БЗНС?! Боже, опази!

Този стремеж към организационна и идеологична промяна на Българския земеделски народен съюз бързо бе разбран от делегатите и те се сгрупираха около уставното ръководство, въпреки някои различия помежду си, и продължиха конгреса си в седалището на организацията. Събитието от 6 декември 2008 г е външна болестна проява на организацията - а вътрешната се дължи на слабата нейна дейност и липсата на публични прояви, невидимостта й на политическото борбище. Разбира се, осъдителното зрелище от 6 декември 2008 г. може да се произведе и при редовен организационен живот, но то сигурно би било незначително по сила и без сериозни последствия.

С цел да бъдат изяснени събитията от онзи печален за Българския земеделски народен съюз ден, издадох и поднасям безплатно тази брошура на сдружените земеделци.

Авторът

СЪБИТИЕТО

Сюжет на тази брошура, която поднасям безплатно на сдружените земеделци и с уверението, че тя ще им бъде полезна в организационната работа, е събитието на б декември 2008 г., развило се при откриването на тридесет и шестия редовен конгрес на Българския земеделски народен съюз. Тъй като съм имал щастието или нещастието да се родя по-рано от другите делегати, аз бях определен да открия и този (мисля пети) конгрес. Така попаднах във физическия център на събитието; в умствения са били онези, които са го замислили.

Аз и моят приятел - известният Здравко Първанов, дошел чак от Германия, чакахме доста докато ни донесат отвътре делегатските карти. Те не бяха раздадени предварително, за да не се даде възможност за фалшификации от недобложелател на БЗНС, но, както се видя, тази мярка не е помогнала.

Когато стигнах до празния стол, едно момиче, което после се оказа възрастна жена, се приближи до мене и ми предложи листче с имена на хора за бюро на конгреса, според нея което не приех. Значи знаело се е, че аз ще откривам конгреса. След десетина минути го открих и преди да зачета предложения от управителния съвет състав на бюрото, „момичето" започна да ми бута своето листче. Пак не го приех. Вече бе настанала олелия: викове срещу главния секретар, издигнати плакати срещу него и натрупване около мене на хора с озверели лица и мътни очи. Суматохата бе толкова смайваща, шумна и думите - неразбрани, че човек можеше да получи главоболие. Няколко чифта ръце се протягаха към двата микрофона, които аз държах, но не ме докосваха. Трябваше само една искра, за да пламне юмручна война. Обръчът около мен се стесняваше. Хората бяха станали от местата си и изглеждаха като готови да си тръгнат, учудени, смаяни от гледката. По това време се били пуснати картончетата, на едната страна на които пишеше „Николай Н. Ненчев", а на другата - „Бъдеще за БЗНС". Един човек - бъдеще за БЗНС?! „И тая хубава, - рекох си аз. - Къде отиде народовластието?"

Разбрах, че „няма управия" и отидох на мястото си. Малко преди мене седеше „Бъдещето за БЗНС". Подпрял глава на дясната си ръка, то гледаше към скандиращите името му и вероятно бе унесено в бъдещето, когато не двайсетина, а хиляди по всички площади на България, ще викат в захлас: „Николай, Николай, Николай...".

Съжалих го, но Бъдещето видимо бе щастливо, щом като не направи нищо да спре обожателите си.

Скоро делегатите на конгреса напуснаха зала №6 на НДК и отидоха в Съюзния дом, където продължиха работата си, а на другия ден я завършиха.

Конгресите на Българския земеделски народен съюз са неговите Велики народни събрания. Те са очаквани с трепет и хората са се стичали на тях нагиздени, весели, като на събори, както по едно време са били наричани конгресите. За съжаление, тридесет и шестият конгрес се оказа печално събитие. Нападателите опозориха себе си и нараниха организацията. Те постигнаха точно обратния резултат на онзи, която са очаквали. А то бе да овладеят ръководството по насилнически начин, тъй като са знаели, че по народовластническия път не ще успеят.

Не! Не мога да мълча!

В една демократична организаця като Българския земеделски народи съюз не бива да се мълчи. Мълчанието в нея скрива мнението на мълчащите и то не може да бъде взето предвид при решаване на разискваните въпроси. Това пречи на вътрешноорганизационния живот и може да доведе до погрешни решения.

Вътре в организацията си земеделецът никога не трябва да мълчи. Той винаги трябва да си казва мнението откровено и без страх - право, което му е дадено от устава. Това е необходимо за правилното развитие на организацията. Аз никога не съм мълчал.

Вън от организацията земеделецът не бива да бъде бъбрив по вътрешноорганизационни въпроси. Бръщолевенето извън организацията е причинявало не една и две беди. Аз винаги съм се старал и съм внушавал на другите да не говорят.

А сега?

Не! Не мога да мълча!

И сега говоря (по-право пиша) публично в нашия вестник „Земеделско знаме", защото при откриването на XXXVI редовен конгрес бе извършено дело, което остро противоречи на земеделските разбирания. То няма да донесе планираните от извършителите му резултати, но нанася вече и ще нанесе сериозни вреди на нашата организация.

Не мога да мълча, защото е нарушено идеологичното становище, изискващо от земеделеца винаги да бъде против тиранични организационни и диктаторски тенденции в организацията.

Не мога да мълча, защото примирението с тях нараняваидейно и организационно Българския земеделски народен съюз.

Не мога да мълча, защото видях как водачът на взломаджийската група седеше настрана, наслаждаващ се на скандиранията на своето име в блажено очакване, когато не тълпа от двадесетина човека, а тълпи от хиляди ще скандират името му по българските площади. Но... това ще стане, когато той превземе, с взлом и скандали, организацията на десетките хиляди изтощени и немощни последователи на великия Стамболийски. Стотици от тях бяха дошли от страната и някои от чужбина на своя конгрес, харчили от оскъдните с пари, за да си отидат разочаровани и сломени от грозната гледка на неземеделска проява в НДК.

Не мога да мълча, защото унесен в захлас от тази гледка, водачът на лютата тайфа сега е приел данайски дар от служители на триглавото комунистическо правителство (двамата участници в него са за декорация и гласове) - Спас Панчев, заместник-министър на отбраната и от Светослав Шиваров, познат с ибрикчийската си роля преди 1991 година. С други думи господин водачът (в проект) е станал аргатин на аргати.

Не мога да мълча и проговарям:

Николай, ти си учено момче и не може да не знаеш, че Българският земеделски народен съюз е демократична (народовластническа на земеделски език) организация и още при основаването си е намерила сигурно средство за изцеление на вождистки болести. Този лек се намира в Първия принцип и се казва воля на мнозинството. Според него народната воля е и върховният съдия, който заседава всякога, когато някой член наруши законите на организацията, и произнася присъда, съобразно идеологията и устава. Подсъдим може да бъде всеки, който е нарушил тези закони, без значение на колко високо място той седи.

Николай, ти си учено момче и не може да не знаеш легендата за митичния гръцки злосторник Херострат. Той е бил обсебен от мисълта за прослава и за чутовни дела. И за да се прослави като велики свои сънародници, решил да извърши небивало чудо - запалил храма на Артемида. Така оставил името си в митологията - името си на „велик" злосторник.

Николай, ти си учено момче и не може да не знаеш историята на турския султан Мехмед III, който пък бил обсебен от налудничавата идея, че някой от 19-те му братя можел да го убие и да седне на трона на империята. И взел, че ги удушил до крак.

В Българския земеделски народен съюз имаме велики хора и от двата типа. Умните от тях могат лесно да се познаят.

Николай, ти си учено момче и не може да не знаеш, че промените в демократичното общество настъпват тогава, когато съзнанието на мнозинството от народа узрее за техните идеи и ги приеме с гласа си. На американците им трябваха около 350 години, докато през ноември 2008 година един бял кандидат за президент можа да каже за победилия го цветнокож: „Той е мой президент". Затова в САЩ промените са трайни и затова те са мощна и доброденстваща държава.

Николай, ти си учено момче и не може да не знаеш, че амбицята е градивна сила, щом като е проявена с благородна цел и съобразена с необходимостта. На нея се дължи напредъкът на света. Амбицията, обаче, е страшна рушителна сила, когато е породена от омраза и налудничава идея. Приведените тук примери с митичния Херострат и турския султан Мехмед ІІІ са поучителни.

Земеделци, вие, които одобрявате взлома, заради омразата си срещу която и да било личност в Съюза, както и вие, които сте участвали във взлома, поддали сте се на чувствата си, спрете се за момент, изхвърлете омразата от сърцата си, и се вгледайте в тях. И ако намерите дори една искрица от вярата си в идеите на Българскя земеделски народен съюз, разпалете я, за да останете в него. И говорете вътре в организацията открито и честно истината, и лекувайте нейните болести с единственото средство - волята на мнозинството. Онези от вас, които не намерят искрица от земеделската вяра в сърцата си, да вървят нататък, накъдето са тръгнали. Там ги чакат с разтворени отровни прегръдки отцепници, предатели, агенти на комунистическата партия и, разбира се, Николай-овци.

На онези, които носят земеделската вяра в сърцата си, желая здраве за радост на семействата им.

И да видят печалния край на взломаджиите.

в. "Земеделско знаме", бр. 4/2009 е.

АМА, АКО?... ТОГАВА?

Въпроси след XXXVI конгрес и решение

Вандалската проява при откриването на тридесет и шестия конгрес на Българския земеделски народен съюз (6 декември 2008 г.) на шепа земеделци и две шепи неземеделци хвърли в тревога и смут някои сдружени членове на организацията. Опитът за преврат целеше да разбие дънерът на земеделската идеология - народовластието.

Тревогата и смутът вече отминават, но въпросите остават.

Те се дължат предимно на неизвестността пред решението на съда за регистрацията. Ако нашето правосъдие се ползваше с доверието на обществото (а то не се ползва и с доверието на Европейския съюз), не би имало тревога, не би имало смут.

Тогава би имало доверие във везните на дамата с превързаните очи - Темида, защото блюдото на справедливостта ще натежи от представените факти и документи от БЗНС. Доверие, обаче, че очите на Темида са превързани, няма и затова сдружените земеделци се вълнуват и питат: „Ами, ако ги („Ги„-то се отнася за неуспелите превратаджии) регистрират, тогава?". И следват отговори:

Един казва: „Ще си замразя членството", без да определи къде ще го замрази - в своя хладилник или в месарски магазин за дълбоко замразяване.

Друг: „Отиваме на кино". Смисълът е „свършено е с нас" (със Съюза).

Трети: „Няма да има организация" като под организация разбира организацията - Българския земеделски народен съюз.

Това са отговори, чути от автора на тази статия. Те са от-говори на родените в зодия Заяк: щом чуят шумка да шумне, бягат през глава и търсят спасение в шубраците.

Идейният земеделец, който е дошел в организацията, воден от желанието да служи на народа, а не на някого си, не и от жажда за слава или пари, не отговаря така. Той е убеден.

Земеделската вяра пламти у него - в сърцето и душата му. В беда той се изправя, вдига си челото и без колебание се явява на поста си за защита на организацията. Той не пита: „Ами, ако... Тогава?", защото знае отговора.

Така постъпиха идейните земеделци и в този случай. Изправиха се, вдигнаха си челата, погледнаха смело напред и застанаха на поста си.

И там, на поста си, стоят те.

Идейните земеделци не се стряскат от животинските крясъци на освирепялата тълпа. Те не се страхуват от зверските физиономии на нападателите.

Те продължават да изпълняват с по-висок ентусиазъм организационните си задължения, без да чакат някой да ги подкани.

Идейните земеделци не изменят пътя си. Те засилват организационната дейност със сплотени редици и борчески дух.

в. „Земеделско знаме", бр. 15-16/2009 г.

ЩЕ БЪДЕ ЛИ УЗАКОНЕНО ЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ?

Ще бъде ли ударен печат на позора на българското правосъдие?

Един осъдителен съдебен акт е възможно да бъде извършен от българския съд в многострадална България. Софийският градски съд можел и да узакони един опит за преврат. Той бе извършен на б декември 2008 г. Тогава заседава XXXVI конгрес на Българския земеделски народен съюз. Още при откриването му една група присъстващи с животински крясъци и обидни лозунги срещу главния секретар нападна открилия конгреса, стремейки се да овладее микрофоните му. Вследствие на суматохата, делегатите отидоха в седалището на организацията и там си привършиха работата.

Сега групата разярени от самовдъхновени участници в опита за преврат, претендирайки, че са ръководство на Българския земеделски народен съюз, търси от съда узаконяване на своето незаконно дело. Тя иска да обсеби неуставно и недемократично неговото ръководство. Започват съдебните дела. Превратаджиите твърдят от месец вече, че са регистрирани като ръководство на организацията. До момента няма доказателства за твърденията им. Ще има ли, ще стане ли истината лъжа? Това зависи от съда. Както се знае, вярата на българските граждани в безпристрастието на съда е силно разколебана, а в някои среди на обществото я няма. Говори се, че нашата съдебна система била „корумпирана". Това твърди и Европейският съюз. Говори се, че Темида била наистина сляпаили вдигала кърпата от очите си само, когато чуела шумоленето на банкноти, много банкноти. Нам ни се ще да вярваме, че Темида и с превързани очи ще види в случая с покушението срещу XXXVI конгрес на Българския земеделски народен съюз нарушение на конституционното право на свободно организиране, на човешките права, насилие над човека въобще и блюдото на справедливостта на нейните везни ще натежи.

Ние не вярваме, че един български съд ще узакони престъпление и ще удари печата на позора върху едно несправедливо решение.

Защото този печат ще бъде печат на позора за цялата българска съдебна система.

в. „3емеделско знаме" бр. 12/2009 г.

БЪЛГАРСКИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ Е ИДЕЯ

Политическите фирми, в чиито сложни имена се намира и частично името Български земеделски народен съюз, са толкова много и така са разхвърляни по политическото пространство, че човек едва вижда истинския исторически Съюз.

Е, истина е, че там не се намира пълното име Български земеделски народен съюз и в този ред на думите, но човек може да сбърка и да вземе някое от ментетата - с тире, с името на знаменит земеделец, със смешното или просташко име „Партия Земеделски съюз" или още по-просташкото „Народняшка земеделска партия". А, както се знае, политическото невежество у нас е повсеместно. Дори политици и журналисти не знаят да различават (в някои случаи не искат) едното от другите. А вероятно още до два-три месеца може да се появи на бял свят и едно копеле, чието зачатие вече е оповестено, но раждането му не е сигурно.

Така се стигна до положението, че като те запитат какъв си по политическо убеждение и отговориш „земеделец", следва въпросът: „А от кои земеделци?". Обяснявай на запитващия колкото си щеш, че има един-единствен Български земеделски народен съюз - накрая той ще те запита: „Земеделският съюз на кого? На Иван, Драган или на Стоян?". И преди да си тръгне, ще каже: „А-а-а. Значи на Стоян". Така е по-лесно на мързеливия и политически непросветен ум.

Когато някой мераклия се устреми към политиката, а от там - към властта, той ще побърза да се закичи с името земеделец.

Когато пък „влезлите" в БЗНС го разцепят като стара риза и се отделят от него, обезателно си запазват фирмата „земеделец", защото тя е богат капитал за политическите търговци.

Името Български земеделски народен съюз не остарява.

Ето, той навлезе в сто и десетата си година, а е толкова привлекателно и, за някои, доходоносно, че всеки иска да го присвои. Онзи ден многобройните царски правитлства не оставаха без „земеделец", а вчера комунистите си създадоха цяла 120-хилядна организация, за да я имат за „верен съюзник". И толкова верен бе този съюзник, че прие комунистическата партийна програма за своя програма, с което той се отказа от името БЗНС, дадено му за вярна ратайска служба на комунистическата власт.

А днес? О-о-о и днес комунистите, все още на власт, но наметнали се с питото социалистическо чердже, имат „земеделци" на своя страна. И в стремежа си да осъщестят амбицията на Първанов, оповестена лично от него, да „обедини Земеделския съюз", те градят цял блок. Видяхме видни представители на този блок на 1 март т. г. при паметника на Стамболийски пред съюзния дом. Видяхме ги и да се качват на четвъртия етаж - по предварителна уговорка с комунистичския земеделец Спас Панчев, да празнуват заедно раждането на великана. Видяхме кандидатите за верни съюзници на убийците на земеделци. Но къде е Българският земеделски народен съюз?

„Няма го" - ще отсекат едни. „Той е в историята" – ще отговорят други. „Той е тук, при нас" - ще се похвалят трети, четвърти, пети... (бройте докато се уморите).

И първите, и вторите, и третите, и всички други грешат умишлено и измамнически, грешат от себичност.

Земеделският съюз не е на онези, които се кичат с името му. Той не е на онези, които са се отрекли от него, отцепили са се. Той не е и не може да бъде на онези, които искат да го овладеят с взлом: те могат да къртят врати, да чупят стъкла и пак не ще успеят да влязат в него.

Българският земеделски народен съюз не е зданието на „Врабча" 1, което е построено върху негова земя, колкото и да ни е свидно то. Както се знае, това здание бе обитавано повече от четиридесет и пет години от една шайка, която бе и си остана група слуги на червените бейове. Тази група, изкуствено надута до над сто хиляди, не бе призната за Български земеделски народен съюз. Признати бяха онези, които „обитаваха" насилствено лагери за робски труд в мизерия и под инквизиции, които умираха с идеите на Стамболийски.

Българският земеделски народен съюз не е личност, колкото и да се ще на някои, които се силят да го уеднаквят със себе си.

Българският земеделски народен съюз е идеи. Те са изкристализирали от създателя на неговата идеология в „Принципите на Българския земеделски нарден съюз", писани в затвора и изданени за пръв път на 26 април 1919 г.

Идея на Българския земеделски народен съюз не е обсебването на властта. Властта може да бъде средство за прилагане на идеите, но не и цел. Властта е цел на политическите търговци - онези, които сега купуват гласове, купуват власт, която за тях означава пари.

Идеи на Българския земеделски народен съюз са върховенството на народа и благоденствието на народа.

Има народовластие в онази държава, в която народната воля е закон над законите.

Има благоденствие в онази държава, в която няма гладен, няма насилие и има справедливост за всички.

С други думи, има благоденствие материално и благоденствие на духа.

Затова Българският земеделски народен съюз не умира.

Затова Българският земеделски народен съюз е доживял своята сто и десет годишнина и ще живее в бъдещето докато очите ни могат да видят.

Е, истина е, че изпитанието, дошло вследствие на терористичните действия на б декември 2008 г. срещу неговото единство е тежко, но то не е трагично като това на 9 юни 1923 г., не е по-тежко и от това през 1996 г. То само зашемети онези, които бягат като чуят шумка да шумне или вятър да повее.

Както всички други изпитания досега, и то не е смъртоносно.

Той е жив и ще живее!

Несъмнено е обаче, че 6 декември 2008 г. доказа необходимостта Българският земеделски народен съюз да бъде пазен по всяко време със своевременни предварителни здравословни грижи вътре и от политическите башибозуци.

Сдружените земеделци трябва да бъдат на пост пред организацята по всяко време!

в. „Земеделско знаме" бр. 11/2009 г.

ДА ЗАЩИТИМ БЗНС!

Взломаджиите в НДК (6 декември 2008 г.) смениха тактиката си: от горещата война, която водиха на б декември в НДК, те преминаха към студена. И се заредиха интриги, слухове, измами, голи твърдения и какво ли още не, за да увеличат броя на Николай-овците. Още отсега с увереност можем да кажем, че както с викове, крясъци, обиди и извиванс на ръце на възрастни хора от кльощав бабаит не се стига до целта, така и със средствата на студената война не ще стигнат те до успех.

Ето някои от средствата на студената война на взломаджиите срещу Българския земеделски народен съюз.

Първо, регистрацията. Като внесоха заявление за регистрация, взломаджиите обявиха „успех" - въображаемият техен БЗНС бил регистриран! Нека читателят не се чуди. Те знаят, че искането не е решение. В случая има да се чака решение на съда, а след решението идват обжалванията на недоволната страна и... ще изминат години, може би, в което време сега регистрираният БЗНС ще си работи за доброто на Родината.

Второ, въображаемото „постоянно присъствие" на взломаджиите щяло да заседава в Съюзния дом. Наивните ще кажат: „Свършено е, значи те са" и ще затичат към тях, за да увеличат броя им, та дано станат мнозинство. Ако наистина има толкова много наивници, ако беше така лесно...

Трето, даден им бил цял етаж от Съюзния дом. Кой им го е дал? Не казват. Оказва се, че имат една стая. „Дал" им я заместник-министърът Спас Панчев, комуто комунистическото правителство го даде за награда за вярна служба, не на България, а на партията. Значи и Николай-овците получиха за същото, досегашното или бъдещо слугуване.

Четвърто, делото за регистрацията „сигурно" щяло да бъде спечелено от тях, защото (забележете) имали сигурни хора във фирменото отделение, които щели да им помогнат.

Ще спра тук, защото това вече е „най-съвършеното" средство в студената война на взломаджиите от 6 декември 2008 г., на което разчитат най-много. Не знам дали употребата на това „средство" е подсъдна, но дано някой се сети да провери.

То се използва и употребата му изглежда повсеместна. Но на мене не ми се вярва то да бъде успешно употребено от взломаджиите, защото използването му зависи и от хората, които са извън тяхната среда и които знаят, че рискът за тях би бил много голям.

С това, четвъртото, средство, което взломаджиите имат намерение да използват, завършвам разсъжденията си засега с надеждата, че те няма вече да дават повод да им посвщавам мисли и харча пари на „Земеделско наме" за хартия.

в. „Земеделско знаме" бр. 5/2009 г.

ИДЕОЛОГИЧНИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ ВЪПРОСИ ПРЕД БЗНС

Някои отдавнашни, други – нововъзникнали

В една предишна статия изразих мнението, че Софийският градски съд не ще сложи печата си на решение в полза на опиталите се да извършат преврат в 36-тия редовен конгрес на Българския земеделски народен съюз.

Излъгал съм се. Както казват хората и каквото е общото мнение за българското правосъдие - „от българския съд всичко може да се очаква". Софийският градски съд е сложил печата на позора върху свое решение на 20 май, с което регистрира превратаджиите за „законно ръководство" на БЗНС.

Нашата организация е идеологично и по практика против преврати срещу когото и да било - против държавната власт или ръководството на която и да било организация. Тя е била жертва на преврати, но преврат не е правила.

И този път Българският земеделски народен съюз е жертва на преврат. Той не успя на б декември 2008 г. в НДК, но успя в една съдебна зала на Съдебната палата в София на 20 май 2009-та.

Защо и как?

На този въпрос ще чакаме отговор.

За този отговор всички трябва да работим къртовски.

А сега накъде?

Едни, които са родени в зодия Заек, още при първия шум, без да знаят откъде идва, се изпокриха в шубрака.

Други, от зодия Плъх, усетиха мокро по краката си и побързаха да напуснат кораба. И чак тогава разбраха, че са се подмокрили. Човещина, какво да правиш!

Трети, докато си бяха на място, се „зъбеха на тирана", а после и те ятаган грабнаха, и те станаха тирани.

Четвърти, които бяха в Българския земеделски народен съюз за пари и слава, дим да ги няма...

За идейния земеделец, който знае за какво си е давал младините и парите, няма въпрос: „А сега, накъде?"

Никой не е организацията

Има земеделци, които казват:

Не мога да търпя този и затова не стоя в организацията; Не мога да търпя онзи, махам се.

Те нищо не работят, защо да им правя калабалък? – питат други, но самите те не се хващат за организационна работа.

Този тип земеделци или не са „обществени животни", или си търсят претекст, за да се „отърват" от задълженията си към организацията. Най-често обаче те отъждествяват личността - ръководителка или не, с организацията. Това значи, че те са политически (демократично) непросветени.

Един политически просветен човек не може да не знае, че никой, ама никой, не може и не бива да бъде отъждествяван с една демократична организация. Нито Иван, нито Драган. нито Петкан - никой, ама никой, не може и не бива да бъде поставян наравно или над Българския земеделски народен

съюз. Д ако има такъв, който се държи като господар, поставя се наравно или над организацията, той и да не е луд, трябва да бъде изгонен от нея.

По време на първия ден на 36-тия редовен конгрес на Българския земеделски народен съюз имаше доста явни прояви на такова поведение. И поради това че заговорниците предварително са разбрали, че то е неприемливо за трезво- и народовластнически мислещите земеделци, те решили да прибегнат до насилието, което наистина не бе прието като средство за уреждане на вътрешноорганизационните въпроси в Българския земеделски народен съюз.

Идейният земеделец знае къде е

Той е в Българския земеделски народен съюз. Той знае защо е в БЗНС.

Защото:

Българският земеделски народен съюз е организацията на народа.

Българският земеделски народен съюз е родолюбивата българска политическа организация, която ето вече сто и десет години неизменно служи на България.

Българският земеделски народен съюз е организацията, чиито интереси са интересите на България.

Българският земеделски народен съюз е организацията, чийто първи закон е вслушване и изпълняване волята на мнозинството.

Българският земеделски народен съюз - организацията, която е дала жертви в борбата против диктатурата, била тя лично-монархистка, диктатура на фюрера, диктатура на комисаря.

Българският земеделски народен съюз диктатура не търпи.

А по време на саботирания З6-ти редовен негов конгрес лозунгът на превратаджиите бе име, чийто носител бе оповестен с картонче за „Бъдеще на БЗНС'.

Човек може само с отвращение да чете този лозунг.

Защото народовластието е идея-лозунг, изписано на знамето на Българския земеделски народен съюз.

И под това знаме са падали светците на Българския земеделски народен съюз.

Идейният земеделец не е от зодия Заек, нито пък от зодия Мишка, не е и от зодията Търговец.

Идейният земеделец е роден в зодия Дух, която не се намира в хороскопите, но която е съществувала откакто свят светува.

Зодия „Дух"

Тази зодия не е позната - няма я в книгите на звездобройците, няма я в хороскопите на разните врачки-баячки. Но тя е най-старата зодия.

Зодията Дух съществува още от памти века, откакто свят светува.

Зодията Дух е родена преди митичния Прометей, който се осмелява и открадва огъня от олимпийските богове, за да стопли човеците. Зодията Дух е много по-стара от Джордано Бруно, който изгаря на кладата, но не си променя мнението.

По-стара е тя и от Ян Хус, който има същата участ.

От зодията Дух е и Ян Палах, който се самозапали на площада, сега носещ неговото име, в Прага. Самозапали се Ян Палах, защото не искаше да продаде Родината на червените тирани. Защото не искаше да си промени вярата в Доброто.

Е, от тази зодия е и идейният земеделец. И той няма нужда да бъде заклеван с думите на Дядо Цанко: „Борци, на поста си стойте", защото никога не е напускал поста си – поста пред Българския земеделски народен съюз.

Той не ще умре!

Има земеделци, които и при най-малкото сътресение в Съюза започват да се вълнуват за неговото бъдеще от страх датерора - 1944-1989 г.

През цялото това време Съюзът ни не само не бе регистриран в съда и неговото законно ръководство не бе признато за законно, но той бе и забранен от несправедливите закони на страната. И въпреки това той не умря. Напротив – имаше години в онези тежки времена, когато той бе по-жив отколкото когато бе на светло, бе легален. Кой ще отрече, че „стожерите" играеха в много случаи ролята на масовата организация дори по-резултатно, отколкото дружбите? Кой ще отрече, че тройките и петорките, както и групите по затворите и лагерите, някога неформални, но всякога нелегални, не изиграха ролята на организатори и идейни школи?

А всичко това доказва жизнеността на Българския земеделски народен съюз. И ето го днес - сто и десет годишен.

Разбира се, опитът за преврат на 6 декември и неговият успех в Съдебната палата на 20 май нараниха Българския земеделски народен съюз, но раните не са смъртоносни, както един земеделец от зодията Заек мисли.

Но... и това трябва да се проумее, остава да се поучим и да не повтаряме грешките си. Защото всичко лошо сторено не е само дело на противниците на Българдския земеделски народен съюз. То е дело, волно или неволно, и на негови деятели.

И да не хвърляме вината върху всички, а да сочим виновниците, ако те сами не се покажат.

Какво да правим?

Раните, които нанесоха превратаджиите от НДК, трябва да бъдат лекувани най-грижовно и най-внимателно. И те ще бъдат излекувани, вероятно, много скоро от съда, въпреки че продължават дейността си - без оглед на данданиите, пропагандните трикове на превратаджиите, които те знаят да правят от книгите, които са чели.

Всички организации и членове на Българския земеделски народен съюз - и на първо място ръководителите - да се показват публично пред обществото, на събрания, чествания, национални тържества, както и пред средствата за масово осведомяване.

Всеки земеделец всякога да помни, че при каквито и обстоятелства да се намира, той представлява Българския земеделски народен съюз и по неговото поведение обществото съди за организацията ни.

Това са само няколко отдавнашни и нововъзникнали идеологични и организационни въпроси, от моя ъгъл, които отдавна чакат своите решения от всеки идеен земеделец.

Решенията са необходими на Българския земеделски народен съюз, за да бъдат избегнати в бъдеще поне някои от често правените идеологични и организационни грешки, които водат до болезнени сътресения със сложни и опасни последствия.

Дано решенията бъдат полезни, дадени убедително и по-скоро.

ПЪРВИЯТ ПРИНЦИП - СЪРЦЕВИНАТА НА БЗНС

В него се целят всички врагове

Народовластието е същността на земеделската идеология. То е сърцевината - живецът на човека, който блести от неговите очи. Затова врагоете му - от влечугото до орела и между тях Василий Българоубиецът - кълват очите на жертвите си.

Живецът на Българския земеделски народен съюз се опитаха да извадят и взломаджиите от НДК на 6 декември 2008 г., като потъпкват Първия принцип. Те поискаха да отнемат върховенството на народната воля в живота на организацията, а оттам и в живота на държавата, и да я заместят с волята на личността на своя фюрер. Неговото име скандираха с дрезгави гласове и мътни погледи в продължение на десетина минути.

Не можейки да разчитат на делегатска подкрепа, те повикаха винаги готовия Сатана за свой сюзник.

Но делегатите на XXXVI конгрес бяха идейно зрели и бързо разбраха, че вдигащите врява до Бога искат да заличат Първия принцип и не се съгласиха. Те подкрепиха организацията, а не личността, па която и да била тя- Битката за опазването на Българския земеделски народен съюз бе продължена срещу появилите се негови рушители. И делегатите отидоха в Дома на Стамболийски където, напьтствани от вечния му борчески дух, продължиха заседанията на XXXVI конгрес успешно, в мир и ред, както повелява уставът на Българския земеделски народен съюз.

Така делегатите на XXXVI конгрес защитиха върховенството на народната воля в организацията, защитиха Първия принцип

- живеца на Българския земеделски народен съюз. А това е всекидневен дълг на всеки земеделец и ако някой не го изпълнява, във време на мир или война, той не заслужава името земеделец.

Затова всички земеделци да се наредят на фронта в защита на Първия принцип, в защита на организацията.

в. „3емеделс1со знаме", бр. 12/2009 г.

АВТОРЪТ

(От „Земеделската ми биография”)

През есента на 2008 година Искър Шуманов отбляза седемдесет и пет години от зачленуването си в Българския земеделски народен съюз. То е било в пазарджишката земеделска ученическа група през 1933 г. През пролетта на следващата (1934 ) година всички политически организации са обявени извън закона, вследствие на което и ученическата група минава в нелегалност като БЗНС. В следващия - пети гимназиален клас (9 клас сега) той е определен от ръководството на групата за отговорник за четвърти клас, който се състои от четири паралелки, всяка една имаща по около четиридесет ученици.

През ноември 1937 г.е изгонен от пазарджишката гимназия за разпространение на непозволени за учениците вестници и отива в Панагюрище. Там още през февруари следващата година създава ученическа земеделска група от петнадесет души. Един от членовете на тази група - Димитър Спасов от с. Попинци, той среща чак през 1954 г в Канада.

Той е студент в София от есента на 1939 г. За пръв път е арестуван и съден през 1940 г. за разпространение на позиви и снимки на Ал. Стамболийски по повод девети юни.

Шуманов преминава в емиграция през 1945 г., където също се ангажира с организационна дейност.

В 1974 г. е избран за член на Временното ръководство на БЗНС в чужбина. Дотогава само деятели на организацията, избирани в страната за ръководители, с изключение на един, биваха автоматично включвани в това ръководство.

В 1983 г възстановява „Народно земеделско знаме", редактира го и в някои негови броеве е единственият му сътрудник.

В 1985 г. напуска Временното ръководство, обвинявайки го в бездействие.

В 1987 г. по негово предложение двегодишното събрание на земеделците в изгнание е обявено за конгрес на земеделците в чужбина. Конгресът го утвърждава за член на управителния съвет и избира за член на постоянното присъствие - извънраничен състав, както е наречен и управителният съвет по негово предложение, за да се знае, че те не са целият Съюз. В ПП той е политически секретар. В това си качество той се връща от емиграция па 25 май 1990 г и е приет на 1 юли същата година за член на УС и на ПП, където е избиран до 2005 г., когато си подава оставката поради несъгласие с водената политика от ПП, но остава член на УС, какъвто е и сега.